Незнам дали вие сте срещали хора, които като ги погледнеш можеш да кажеш, че над главите им има черни облачета, които гърмят и трещят. Разговорите с тях те натоварват, защото те са фокусирани и ти разказват само за лошите страни на живота. Подсъзнателно започваш да ги избягваш, защото нямаш нужда от такива емоции и такава енергия. Е, аз имам такива близки хора, които обичам и ги съжалявам истински.
Незнам как да им помогна. Как да им обясна, че те самите са истински щастливи. Мога да им дам на момента минимум пет причини за това - здравето им, семейството им, дома, приятелите, професионални успехи и още много.
Но уви, те са приели тези "благословии" като дадености и дори не ги осъзнават.
Наскоро в поредния разговор с тях, в който ми обясняваха колко "е гадно и мрачно времето" се опитах да им кажа, че всъщност е слънчево, но просто слънцето в момента е над облаците. Ако истински го чувстваш, то ти виждаш и чувстваш слънчевите лъчи. И е факт, слънцето си е там, просто не може да стигне при облачно време до всеки от нас. Аз обаче избирам, то да е част от моето сърце и душа. Това ме прави щастлив и пълноценен човек.
Няма да ви казвам каква бе реакцията им......
Стана ми мъчно... Аз просто исках да ги накарам да се усмихнат, защото ги обичам.
Но в крайна сметка хората са казали "Не прави непоискано добро". Научих се да приемам хората такива, каквито са. Това ми помогна много в комуникацията с тях.
Въпрос на избор е - ти кой човек искаш да бъдеш:
този с облаците над главата или със слънцето в душата.
Истинското щастие не е цел, към която да се стремим. То е пътят по който вървим всеки ден. Защото истинското щастие е навсякъде около нас. Всяка сутрин се раждаме наново, за да сме щастливи. Усмихни се и ще направиш първата крачка към него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар